Адвокатите в Благоевград,  Кюстендил и Перник  подкрепиха призива за мирен протест срещу избора на главен прокурор от този ВСС 

 
Адвокатите да се съберат следващия петък в 12, 30 ч. на мирен протест пред Съдебната палата в София (или пред съдебните палати в своя град), за да изразят „несъгласието си с продължаващата нелегитимна процедура по избор на главен прокурор, с продължаващата конституционна, политическа и институционална криза, която руши устоите на демокрацията и правовата държава“. 

Този призив до гилдията и гражданите отправиха всичките 27 адвокатски колегии в страната чрез съветите си или чрез председателите си (пълния текст на обръщението виж тук). Обръщението е подкрепено от съветите на колегиите в Благоевград, Бургас, Велико Търново, Видин, Враца, Кърджали, Ловеч, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Силистра, Сливен, Смолян, София, Търговище и Хасково, както и от председателите на колегиите във Варна, Габрово, Добрич, Кюстендил, Монтана, Стара Загора, Русе, Шумен и Ямбол. 

Денят не е избран случайно – на 25 октомври се отбелязва денят на европейския адвокат и европейските правни общества, а тази година темата му са независимостта и самоуправлението на адвокатурата и приноса ѝ за по-силни демокрации. 

„Нека бъдем заедно и да покажем, че сме общност, ангажирана с проблемите на обществото, защото правосъдието е висша ценност за хората, чиито интереси сме призвани да защитаваме“, се казва в обръщението, което приканва гражданите да се присъединят към адвокатите в мирния им протест в защита на правовата държава. 

Призиви действащият ВСС, чийто мандат изтече преди почти две години, да не избира главен прокурор и председател на ВАС отправиха и президентът Румен Радев и Съюзът на съдиите. 

И. ф. главният прокурор Борислав Сарафов, който е кандидат за титуляр на поста, вчера заяви пред „24 часа“, че ще се въздържи от коментар за тези искания. Днес Сарафов е в Хага, където участва в Консултативния форум на главните прокурори от ЕС. 

Както е известно, още преди месец Висшият адвокатски съвет (ВАдС) призова членовете на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) да не издигат кандидати за главен прокурор, а членовете на ВСС да не избират такъв, ако има номинирани (обръщението на ВАдС можете да си припомните тук). 

Вчера по повод медийна публикация, в която ВАдС е критикуван, че не е приел предложение на негов резервен член да се обърне към органите, които могат да искат тълкуване на Конституцията (ВАдС не е сред тях) с искане да попитат КС допустимо ли е ВСС с изтекъл мандат да избира главен прокурор, съветът отново подчерта официалната си позиция, че е „обществено недопустимо, макар да е правно възможно, провеждането и продължаването на процедура на нов главен прокурор от този ВСС“ (по-долу виж правните аргументи на ВАдС срещу настояването за отправяне на искане за тълкуване до Конституционния съд, а пълния текст на позицията на съвета виж тук). 

В обръщението си колегиите излагат своите аргументи срещу избора на главен прокурор от настоящия състав на Висшия съдебен съвет, като подчертават, че мандатът на членовете му изтече преди почти две години. 

„Въпреки обществените и професионални призиви към членовете на ВСС да спрат процедурата по избор на нов главен прокурор, която е лишена от легитимност и обществено доверие, тъй като се провежда от орган с отдавна изтекъл мандат, в последния ден за номинации – на 11 октомври 2024 г., беше издигната една единствена кандидатура за нов главен прокурор: тази на и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов. Издигането на една кандидатура, която не се ползва с безспорен професионален авторитет и с доверие в обществото, създава усещането за нагласеност на процедурата и предрешен избор“, заявяват адвокатите. 

И посочват, че примерът с „избора“ и „освобождаването“ от длъжност на Иван Гешев е „достатъчно показателен защо нито един избор и нито една процедура не трябва да се провежда по този начин“. „Когато нито номинацията, нито изборът са съобразени с принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост, винаги ще има съмнения къде и как са взети решенията за конкретния избор и доколко именно легитимният орган ги е приел. Винаги ще има съмнение и когато изборът се провежда от орган, чиято независимост и безпристрастност не е гарантирана – дори само поради обстоятелството, че Висшият съдебен съвет е с отдавна изтекъл мандат“, пишат адвокатите. 

И изтъкват, че всичко това е резултат от дълбоката конституционна, политическа, институционална и обществена криза, в която се намираме, като подчертават, че не само ВСС, но и Инспекторатът към него, действа в условията на изтекъл мандат и това „създава усещането за липса на държавност, за узурпиране на властта и упражняването ѝ „безсрочно“ и безконтролно“. 

Според адвокатите разрешението е следното: „Всеки орган у нас да изпълни законовите си задължения своевременно, в условията на прозрачност, откритост и обоснованост, така че да няма никакви съмнения, че формалното спазване на процедури прикрива предварително взети решения от лица, които не са част от състава на съответния орган“. 

Те обясняват, че това означава Народното събрание и съдиите, на прокурорите и следователите, да излъчат свои представители за нов Висш съдебен съвет. А действащият съвет да спре процедура за избор на главен прокурор и да не открива тази за председател на Върховния административен съд. 

Колегиите отправят и призив към Борислав Сарафов:“…да оттегли номинацията си и участието си в процедура, която е предрешена, лишена от легитимност и е на път окончателно да разруши институционалния авторитет на Прокуратурата на Република България, на съдебната система, а и на държавността като цяло. Акт на правна съвест и морална доблест е да не се приеме номинация и предстоящ избор в процедура от орган с изтекъл мандат, когато липсва безспорно обществено доверие за единствения кандидат. Акт на правна съвест и морална доблест е Борислав Сарафов да удържи думата си, заявена във връзка с избора му за изпълняващ функциите на главен прокурор след отстраняването на последния главен прокурор Иван Гешев. Вярваме, че с подобен акт единственият кандидат ще възстанови част от изгубеното доверие в органите на съдебната система, като даде възможност на новоизбран Висш съдебен съвет да проведе нова процедура, съобразена с принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост„. 

Призивът им реферира към коментар на Сарафов от 28 май 2023 г. в пpeдaвaнeтo „120 минyти“ нa бТВ: „Ceбe cи виждaм дa ocтaнa нa мяcтoтo, нa ĸoeтo cъм в мoмeнтa. И дa пpoдължa дa бъдa пoлeзeн нa ĸoлeгитe cи, зaщoтo имaм нyждa oт тяxнaтa пoдĸpeпa, нa ĸoлeгитe oт Haциoнaлнa cлeдcтвeнa cлyжбa, дa бъдa в пoмoщ и пoдĸpeпa нa тaзи cтpyĸтypa. Πo ниĸaĸъв нaчин, aĸo тoвa e въпpocът ви, нe жeлaя дa cтaвaм глaвeн пpoĸypop, нямa дa бъдa ĸaндидaт зa глaвeн пpoĸypop, нямa дa жeлaя и дa изпълнявaм тaзи длъжнocт, по никакъв начин“. 

Критериите на ВАдС за главен прокурор и правните му аргументи срещу призив за тълкуване на Конституцията 

Във вчерашната си позиция ВАдС изложи правните си аргументи срещу отправянето на искане за тълкуване на основния закон, за което е настоявал резервният му член Петър Славов: 

Конституционният съд вече се е произнесъл с Определението на КС от 24. 07. 2023 г. по конст. д. № 9/2023 г. (и присъединеното към него конст. д. № 11/2023 г.), с което е отклонил искането за даване на отговор на въпроса „Конституционно допустимо ли е Висш съдебен съвет … да взема решения, включително по отношение на председателите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, както и на всички други административни ръководители в органите на съдебната власт? “, тъй като вече се е произнесъл, че ВСС може да упражнява правомощията си в цялост и след изтичане мандата на изборните му членове. 
Висшият адвокатски съвет няма съмнение, че конституционно определените органи да искат тълкуване на Конституцията (президент, главен прокурор, Върховен касационен съд, Върховен административен съд и 1/5 от народните представители) имат достатъчно правен и институционален капацитет да преценят дали са налице основания за искане за тълкуване и че могат да го направят в рамките на своите институционални правомощия, без да бъдат призовавани – и то от друга институция, каквато е Висшият адвокатски съвет. 
Искането за тълкуване няма да реши основния въпрос – процедурата по избор, провеждана от ВСС, да бъде спряна. Защото при искане за тълкуване на Конституцията конкретното производство не се спира. 
Освен това ВАдС напомня, че още през 2019 г. е посочил на какви професионални и етични изисквания следва да отговаря който и да било кандидат за главен прокурор: 

Да е високообразован юрист със задълбочени теоретични (на академично ниво) и практически познания по специфичните конституционни функции на прокуратурата; 
Да познава съвременните тенденции в развитието на прокурорската институция и да има волята да ги провежда в практиката; 
Да работи за утвърждаване на принципите на независимост, законност, безпристрастност, ефективност и справедливост в работата на прокуратурата; 
Стриктно да се придържа към спазване на конституционните принципи и норми, европейските правила и общочовешки ценности; 
Да зачита и да е зачитал и в досегашния си професионален и личен живот върховенството на закона и правото, правата, свободите, честта и достойнството на човека; 
Към момента на избора да не заема пост в ръководството на политическа партия, парламента или правителството; 
Да е заслужил обществен авторитет с принципност, честност, почтеност и личен морал; 
Да уважава и отдава заслуженото на адвокатурата и отделните адвокати, като необходими и задължителни участници в правната система, без които е невъзможно нормалното функциониране на всяка правова държава; 
Да е разпознаваем естествен лидер на цялата правна общност, човек с богата култура и ерудиция, с неоспорими морални и етични качества. 
„Възприетите от Висшия адвокатски съвет стандарти към участниците в процедурата по избор на главен прокурор, са прилагани последователно от Висшия адвокатски съвет при изразяване на конкретни становища за конкретен кандидат в хода на процедурата по избор съобразно изискванията на Закона за съдебната власт. 

Такъв ще бъде институционалният подход на Висшия адвокатски съвет и относно настоящата кандидатура за главен прокурор, ако процедурата продължи от Висшия съдебен съвет и се стигне до представяне на концепции и изслушване на кандидата. Несъответствието на кандидата със стандартите може да бъде преценено единствено в рамките на процедурата, въз основа на конкретни установени факти, отговори на въпроси и изразени становища от кандидата“, заявяват от ВАдС.